Предполагам всеки от вас, когато е бил ученик, или пък сега, когато има поотраснали деца в горните класове, знае, че има учители, които на екскурзии позволяват на учениците си да употребяват алкохол и че често самите те пият с тях. И това не е тайна – не е тайна нито за родители, нито за учители, нито за директори на училища, нито за обществото. Няма да разсъждавам за това, доколко е допустимо това, и защо се случва. Ще поразсъждавам обаче защо се правим на ощипани госпожици, когато един български учител влезе пиян и развеселен на работното си място. Говоря за случая с учителката по немски, която беше уволнена след подобно изпълнение. И си задавам въпросите кому беше нужна тая експресна реакция с уволняването на учителката и това лицемерие и загриженост за децата ни. На какво ги учим с подобен акт. Първо, че човек при първо провинение скоростно може да бъде наказан и уволнен, без някой да си направи труда да провери не стоят ли зад тази му простъпка много сериозни житейски основания. Второ, учим ги на лицемерие – може учител да пие и да позволява на учениците си да пият по време на екскурзии и за това да знаят всички, но когато това се случи в класната стая, особено пък когато стане достояние на медиите, не може – реакцията на институциите е светкавична. И трето, може би най-важното, създаваме на децата си едно усещане, че човек няма право на грешка. Усещане, с което, повярвайте ми, не се живее лесно.