Идеята за днешния ми материал дойде от едно телевизионно предаване и понеже ми се стори, че представлява интерес, пък и повод за разсъждения за голяма част от българските семейства, реших да изложа своите виждания по въпроса. Първият въпрос – за финансовата култура, която трябва да изграждаме у децата си – е пряко свързан и с втория, на който съм решила да се спра – до кога трябва да ги обгрижваме и обезпечаваме по всякакъв начин. Изграждането на правилно отношение към парите и възможност да се справят с контрола и разпределението им според мен трябва да започне от най-ранна детска възраст. Как си го представям, а и как го практикуваме в нашето семейство – със седмичен бюджет и даване на възможност на детето само да контролира средствата, които са му отпуснати за седмицата, да определя приоритетите си, нещата, без които не може да мине, и тези, които може да си спести или отложи за един бъдещ период. Бюджет в едни разумни граници – нито много разточителен, нито много ограничителен – и възможността детето да оперира самостоятелно с него при всички случаи изгражда полезни умения да се оправя само с една изключително важна част от живота – паричната. И втория въпрос – кога детето трябва да поеме самостоятелно по своя път и да се отдели и физически, а и емоционално от родителите. С уговорката, че в България, това не винаги е въпрос на желание и осъзнатост, а и на възможност човек сам да се справя с живота. По една много важна причина – доходите у нас все още продължават да бъдат на толкова ниски нива, че зависимостта от родителите, даже и в случаите, когато децата живеят отделно, продължава да съществува. Когато обаче това е възможно, категорично смятам, че поколенията трябва да поемат отделни и независими пътища. Много по-здравословно е – и за отношенията помежду им, а и за изграждането у младите на самостоятелни съпротивителни сили без постоянния грижовен поглед и подкрепящи действия на родителите.