В последно време ми прави впечатление, че се появяват тревожни статистики. Не знам дали аз си внушавам, но все по-често попадам на информация, че младите хора у нас бездействали. Около 23% били младежите в България на възраст от 15 до 24 години, които нямат работа.
На практика мога да обясня защо статистика е такава. Първо, у нас е наистина голям процентът на студентите и кандидат висшистите. Това означава, че поне до 22-23-годишна възраст за младите е трудно да съвместяват работата с ученето. Не че е невъзможно, но не е лесно да си намериш почасова работа, която да те устройва. Освен това нека не забравяме факта, че на редовните студенти у нас държавата им покрива осигуровките и за работодателите е по-изгодно да „наемат“ някога, но без договор. Платените стажантски програми също не са честа практика и за младите не е никак леко да си намерят такава. А все пак платена, но нерегламентирана работа е за предпочитане пред липсата на каквато и да е.
Вярно е, че има младежи, които не се замислят за бъдещето си и всеки ден скачат от кафе на кафе, но не всички са такива. Може би ако се подобри връзката между работодателите и висшите учебни заведения, ако се засили конкуренцията между младите за свободни ваканти постове, тогава положението ще се подобри. А що се отнася до изкарване на допълнителни курсове за придобиване на квалификация или учене на чужд език, винаги подкрепям подобни инициативи. Те обаче са въпрос на личен избор и трудно ще задължиш, който и да е да предприеме подобна стъпка, ако няма желанието да я направи.