Всеки от нас е бил дете и помни колко лесен беше животът тогава. Когато създадете собствено семейство, е нормално на вас също да ви се роди дете, а защо не и повече от едно. В такъв момент, вече като възрастен, виждате колко са невинни, доверчиви и мили тези малки същества. Рано или късно обаче те порастват и поемат по пътя на съзряването… От какво зависи то, е темата, върху която днес ще разсъждаваме.
Съзряването е процес на самоосъзнаване, който се проявява по различно време в живота на различни хора. Пряко е обвързан с житейските катаклизми, през които минаваш, трудностите, които срещаш, и ударите, които ти поднася живота. Колкото по-несигурно живееш, толкова по-рано съзряваш, защото започваш да разбираш как функционира света около теб. Колкото по-лесно и безпроблемно е ежедневието ти, толкова по-дълго оставаш с идеята, че животът е лесен, светът е хубав, а всички хора ти желаят само доброто и искат да ти помогнат.
Разбира се, съзряването е и начин на подражание. Ако родителите не се държат зряло със своето дете, самото то няма да има на кого да подражава и ще си остане с детинските маниери за по-дълго. С родителите са обвързани също така наследствените качества. На мнение съм, че едно дете винаги наследява част от характера на родителите си, без значение колко му влияе средата, приятелите, училището и семейството. Някои качества са чисто и просто генно заложени… и по-бързото съзряване може да бъде сред тях.