Съвсем скоро баба ми ми разказваше как с дядо ми са се запознали и са решили да се женят. Всъщност историята е много интересна не поради факта, че са имали само 3-4 срещи преди да решат да се женят, а че те бяха наистина изключително щастливи и бракът им продължи докато смъртта ги раздели.
Този брак беше изпълнен с взаимно уважение, компромиси и силна любов един към друг, изразена по начин… разбираем за другия, но показан по личния начин на всеки човек.
По повод сватба, дядо ми и баба ми ги запознава обща позната. Запознава ги точно с идеята, че трябва да се харесат и да се оженят. Дядо ми решил, че му е време да се задоми. И търсил булка. Въпросната обща позната искала да го запознае с баба ми и с още едно момиче от селото, което обаче нямало много добра репутация. Дядо ми отказал това да се случи, но приел да се запознае с баба ми. И ето, че отишли те на тази селска сватба и се запознали.
След това, дядо ми потърсил баба ми още 3 пъти, като на третия път казал, че иска да се ожени за нея и направо отишъл да я иска от родителите й. Звучи някак странно за днешните разбирания и начин, по който протичат връзките. Но е факт, че тези двамата до последно се уважаваха, обичаха и си помагаха във всичко.
Това е силата на здравото семейство, а не дългото време, което са прекарали заедно двама души преди брака.