Днес в блога ще ви споделя лична история, от която се породиха много дилеми. Става въпрос за воденето на деца до 5-годишна възраст на кратки походи в планината. Тук нямам предвид излети по чутовните Рила и Пирин, а по-скоро леки и полегати участъци, приятни за разходки. Е, малчуганите трябва ли да са с нас или нека пораснат и тогава?
Предния уикенд времето бе чудно и с приятелско семейство си организирахме кратък поход в красива местност около родния ни град. Там има паметник, малко по-нагоре беседка, а още малко – пътечка, отвеждаща до чудна поляна. Решихме, че на децата ще им се отрази добре свобода и свеж въздух на малко по-високо.
Тъй като децата на приятелското семейство бяха на 4 и 6 години задачата ни много се усложни. Преход от около 20-25 мин, ние взехме за около час и при това с два инцидента. От прекаленото бързо и несъобразено тичане на малкото дете, то падна на два пъти върху камъни. По-голямото се държеше доста прилично, но се спъваше и бързо се изморяваше.
Наясно съм, че щом с теб има деца, вниманието ти трябва да е на 100% към тях. Но също така съм на мнение, че преди да заведеш малчуган в планината, трябва да си му обяснил къде отива и как да се държи там. Ако го забрави, както често се случва, на място му се припомня пак. Безсмислено е търченето подир тях, викането и падането. Иначе никой няма да е в безопасност.
Затова в този текст ми се иска да ви кажа преди да посетите планината, да подготвите психически и физически децата си. Там изключително бързо стават инциденти не само с детето, но и с вас самите. Ако мъника не е готов, то по-добре изчакайте преди да го заведете там. Все пак планината няма да избяга и ще я заобича, когато е готов.