Колко е перфектната възрастова разлика между децата и техните родители? Може ли изобщо да се твърди, че има нещо подобно като години, определящи добрите отношения? Върху тези въпроси разсъждаваме днес в блога.
Ако трябва да се върнем назад във времето, то ще забележим, че към днешна дата постепенно границата между поколенията се увеличава. Причините са разнообразни, но го отдавам най-вече в промяната на порядките на живот. В новите време се отделя време за кариера, за изграждане на собствен дом, наличие на автомобил и спестени средства. Докато преди децата са били като помощници в набавянето на прехрана и материални придобивки.
От една страна, осъзнатостта на човека, който премислено е предприел крачката да стане родител, е похвална. Но от друга, докато се стигне до този момент много от приоритетите, начина на живот и вижданията се променят. Колкото повече човек живее самостоятелно, толкова по-трудно предприема промяна. Отделно, че разликата в поколенията става повече от четвърт век и дали ще има толеранс във взаимоотношенията зависи само от напредничавостта на родителя.
Но ако семейство се създаде в началото или средата на двайсетте години на майката и бащата, отново може да се достигне до положителна или негативна развръзка. В толкова ранен етап родителите не са изцяло финансово независими и нямат натрупан богат житейски опит. Обаче погледнато от друг ъгъл, тяхното съзнание е много по-близо то това на разбиране на децата и могат да бъдат много по-адекватни в прилагането на съвременни методи на възпитание.
Истината е, че перфектни възрастова граница няма, освен ако не гледаме нещата от чисто биологична гледна точка на размножаване. Възпитанието на един малчуган може да бъде изключително добро или лошо и при възрастни или млади родители. Тук зависи от развитието на майката и бащата и виждането им за бъдещето в световен мащаб. Най-важното от всичко е децата да бъда обичани и да усещат подкрепа. А дали техните родители ще са на 40 или 60, за тях това са просто числа.