Всеки родител, който има ученик, ще ме разбере. Борбата между децата и математиката я има още от време оно и не спира. Уж вече казваме, че мънците се раждат с висше образование, ала задачите са тези, които ги карат да преминат отново от 1-ви до 12-и клас.
Нашето семейство се сблъска с проблема математика още преди година, но си мислихме, че е просто временно неразбиране на материала. След цяло безгрижно лято с чете на любими книги, се завърнаха те – лошите задачи. И ако се чудите кои точно са те – текстовите задачи.
Моето наблюдение е такова, че учителите имате прекалено много материал, който да преподадат и не разполагат с време за до изчистването му. Така се получава дълбоко неразбиране отстрана на децата, което с годините се увеличава.
Например моят син е в четвърти клас и не може да се справи с преговорните задачи за делене. Всъщност не може да си разбере условието, за да се сети какво действие и колко трябва да направи. Виждам, че не успява да запише кратко дадено и търси се, което пък пречи на решението. Така аз започнах да обяснявам наново цял уикенд. А резултатът сещате ли се какъв е – почти нулев, но с много сълзи.
Сигурна съм, че много от родителите са в моето положение и единственото, което могат да направят, е да изпратят децата си на уроци. Там ще могат да им обяснят математиката на познат език спрямо това, което учат в момента. А ние родителите имаме логиката на голям човек и понякога тези дребни детайли, които поясняват на децата, ни убягват.
Аз ще се помъча още малко преди да запиша моят ученик на уроци и да дам огромна сума за тях. А вие как процедирате – споделете ми няколко съвета.