В известен смисъл продължавам темата от предишния си материал, в известен, защото отново е свързана с българското училище, но този път няма да разглеждам качеството на преподавателите и на обучението. А ще поразсъждавам върху това, колко сигурни може да се чувстваме за децата си, когато ги пращаме на училище. В последните години, а и в последните дни, новините, които идват от коридорите на българските училища повече приличат на полицейска криминална сводка, на кървав сценарий за американски екшън и още много мога да продължа да изреждам в тая посока. Истината е, че българското училище съвсем не е най-сигурното място за живота и здравето на децата ни. Агресията е пуснала дълбоки корени и там, както в цялото ни общество. И няма как да е различно. Доказан факт е, че във времена на финансови и социални катаклизми агресията в обществото се увеличава, увеличава се у възрастните, а това няма как да не рефлектира и върху децата. В българските училища от години обаче действа една такава институция, наречена педагогически съветник, обикновено местата се заемат от психолози с университетско образование. И идеята за въвеждането на тая длъжност преди години беше именно да се следят проблемните ученици. Работи ли обаче тая институция, на какви принципи действа и как точно се осъществява мониторинга върху психологическото състояние на учениците, някой контролира ли психолозите, оценява ли ги и по какви критерии. Ето това са въпросите, които ме вълнуват тия дни, а предполагам и всеки родител, който иска да изпрати детето си на училище и да е спокоен, че ще си го прибере живо и здраво.