Този Великден бе не само чуден семеен празник, но и чуден за размисли върху ценностите в живота. Приятната обстановка, приповдигнатото настроение и сплотеността са именно елементите, които провокират оценяването и щастието. А за да достигна до тях, на мен ми помогна един филм – Дървото на живота.
В събота срещу неделя, след като се прибрахме от църква, не ми се спеше и затова останах пред телевизора. Изненадващо започна филм, който привлече вниманието ми. Първоначално се появяваха различни кадри и се говореше за Бог и щастието. После се загатна мистериозната историята на семейство, което по незнайно какви обстоятелства е загубило едно от трите си деца.
Исках да разбера какво се е случило и как продължава историята. Затова останах пред екрана в малките часове на нощта. За моя изненада купищата бързи кадри от живота на земята, а после и на семейството, продължиха. Ретроспекции, ключови моменти, знаци – виждах ги навсякъде и се опитвах да разбера предварително края. Уви, напразно.
Накрая филмът свърши без да се разкрие това, за което чаках. Усетих, че е много възвишено, но трудно за мен за асимилиране. Легнах си разочарована, но всъщност точно това провокира и мисловния процес в няколко дни напред. А ето и до какви кратки изводи достигнах.
Всяко семейство претърпява своите моменти на крах и определено смъртта е най-големият и най-страшният. Но точно тук трябва да осъзнаем, че всеки живее с товарите, които трябва да преодолее. За тази цел има своите близки, спомените си и най-вече собствената си прошка, че всичко е било толкова прекрасно, колкото е трябвало да бъде. Точно затова трябва да оценяваме всеки миг заедно и да му се наслаждаваме пълноценно.