Преди дни приятелка със сълзи на очи сподели, че получила есемес, в който подробно се обяснява как, с коя колежка и откога мъжът й й изневерява. За мен не беше изненада, мисля, че го знаеха всички, освен нея. Ако тя не го е знаела, то е било, защото просто не е искала. Иначе, ако говорим сериозно, няма жена, която да не усети, че мъжът й поддържа продължителна извънбрачна връзка – в подобни случаи мъжете рязко сменят поведението си. Истината е, че жените винаги знаят, когато се случват подобни неща, но като защитна реакция се правят, че няма проблем. До момента, в който “доброжелател” не формулира под някаква форма – дали с телефонно обаждане, анонимно писмо, или есемес – истината, от която те дълго време са бягали. Е, въпросът е: какво може да направи една жена, когато дойде този ден. Според мен три неща.
Първият вариант е да продължи да живее в лъжа, да затваря очите си. Мотиви за подобно решение – да не научат другите, да не ги разнасят в квартала, да запази стандарта на живот, който й осигурява съпругът, спокойствието на децата и други в този порядък.
Втора възможна реакция. Да проведе разговор и да постави условия за прекратяване на връзката. Обикновено подобни разговори заради дълго стаяваните и избухнали емоции протичат доста нервно и непродуктивно. Не знам дали е правена статистика, но със сигурност на пръстите на ръката се броят мъжете, които след подобно изясняване на отношения прекратяват паралелната си връзка и никога след това не повтарят кривването.
И третият възможен вариан е: стягаш си багажа, вземаш си детето и казваш довиждане. Не е без логика подобен вариант, не го намирам и за краен – ако човек е правил дълго време едно нещо, вероятността да спре да го прави или никога вече да не го направи е нулева.
Сега сигурно си мислите, че след като съм ви обяснила какво може, ще ви посъветва и какво трябва да се направи. Не. Всеки сам определя границата на компормисите, които е в състояние да направи.