Многодетно семейство?

Преди дни приятелка ми сподели, че чакат третото си дете. Е, такива новини винаги са радостни. Прагматичната част в мене обаче ме накара да й задам един може би не много уместен в такъв момент въпрос: как ще се справят с още едно детенце, при положение че и без това сега я карат доста трудно, почти на ръба. Пък няма какво да си говорим, който е минал през това, знае, че издръжката на един малчуган в пъти надвишава тази на възрастен човек – колкото и да помагат близки с дрешки, аксесоари, колички и т. н. Отговори ми: ще се оправим, където две, там и три.

Е, по тоя повод ще се поразмисля днес. То е ясно, че щом съм отправила подобно питане, пък и щом си правя труда да пиша по темата, значи мнението ми не съвпада напълно с нейното. С което не искам да кажа, че моето е меродавно. Просто искам да споделя как ги виждам аз нещата.

Ами мисля, че идеята е не само да изгледаш едно дете – разбирайте го в най-делничния смисъл: да е облечено, нахранено. Времената станаха толкова конкурентни и сложни, че родителите са длъжни да осигурят на децата си и добър старт в живота. Което значи набор от компетенции и знания, които да го направят приложим към пазара на труда, пък и към живота, човек. Това значи много добро образование. Езикови курсове, компютърно обучение, частни уроци за езикови гимназии или пък за университети, такси и много други неща. Ами това струва не просто пари, а много пари. Затова съм убедена, че трябва да спрем с децата там, където преценим, че ресурсът ни да им осигурим всичко гореизброено свършва.

Е, лично мнение, което, сигурна съм, мнозина ще оспорят. И ще имат своите основания, които даже може и да са по-тежки от моите. В едно обаче мнението ни ще е еднакво – добре че има и родители, които имат по-широка кройка в това отношение, защото, ако всички мислеха като мен, демографската криза щеше да има още по-страшни очертания.

Google+ Comments