През годините съм познавала много хора, които трудно виреят в собствените си семейства. Не се чувстват разбрани, не умеят да поддържат правилна комуникация с роднините си и не намират семейството си като най-важните хора, на които да разчитат в трудни ситуации.
Тъжно ми става за тези хора. Тъжно, защото за мен, семейството ми са единствените хора, които ме познават във всичките ми възможни настроения. Търпят ме, успокояват ме, коригират ме. Те са тези, на които звъня първо, когато имам важно решение за взимане. Те са тези, с които споделям всяка своя стъпка и чакам с нетърпение да чуя тяхното мнение по въпроса.
Те са моите съдници, коректив, опора. Както и аз техния. Ето защо изпитвам наистина откровена тъга, когато някой ми сподели, че няма подобен тип отношения. Но… хората са различни, нали така?
Вие какви отношения имате с вашето семейство?