„Стъпка по стъпка“ беше един от първите американски семейни сериали, които пробиха на българския пазар след като стана популярна кабелната телевизия. И до днес се сещам за някои сцени, които по много близък, дори до нашия бит начин, показваха случки в семейството. И макар животът у нас съвсем да не се доближава до американския, семейните проблеми са си едни и същи навсякъде по земното кълбо. И докато ние бяхме затворени в нашето консервативно общество, плащайки до болка познатия данък общественото мнение и поучавайки децата си с: „Шшшшт, какво ще кажат хората“, бе наистина много освежаващо да видиш друг тип родители, които разрешаваха същите проблеми с усмивка, спокойствие и много чувство за хумор. Честно казано бях доста повлияна във взаимоотношенията в моето семейство от този филм. Разбира се като махнем абсурдните съвети и комичните ситуации! Научих се да давам повече свобода на хората около себе си, за да израснат като независими личности, да поучавам и мърморя по-малко и да гледам на ежедневието по-позитивно. Мисля, че мъжът ми доста харесва това. Но все пак работа на една майка е да се грижи и обича… и нищо извън тези правомощия.
А сега да си припомним малко от (вече ретро) интрото на този филм. Мене лично малко ме напушва смях, но ме сърбят пръстите да си изтегля сезони и да ги гледам отново. Сега вече от няколко години разстояние.
