Постоянно говорим за това, как 25 години оцеляваме, за провален преход, за беднотия, оцеляване и прочие такива словосъчетания, с които се опитваме да опишем някак безумията, в които ни натресоха политиците. Между другото политиците, които ние сами си избирахме. Рядко обаче си даваме сметка и говорим за това, какви фатални поражения нанесе на обществото ни, на семействата ни тази разградена и затъваща държава. От най-простичката гледна точка – човешката.
Последните дни много търча – за покупки за празниците, да уреждам всякакви неща, които се правят в края на годината – и по този повод срещам и много хора. Някои от които не съм виждала с години. Е, така се засякохме с един съсед, когото от много години не бях виждала, наистина много. Те се преместиха със съпругата си да живеят на село преди около петнайсетина години и може би оттогава не сме се засичали. Засякох го на входа на едно кафене – първото нещо, с което се похвали, беше, че ял омлет – от години не му се било случвало. Питам го: Тинка не ти ли прави – така се казва съпругата му. Заминала преди 12 години да работи като медицинска сестра в Либия, за да могат да изучат децата по думите му, там си намерила нова половинка и сега заедно работели в Англия. Иначе децата се изучили, постояли няколко години безработни. Дъщерята му, която знаела пет езика, заминала за Франция, там си намерила работа. Синът му – в Нова Зеландия, и той се оправял добре.
Заседна ми на гърлото тоя омлет – разбирайте го метафорично.
И си мисля, че това е първото, за което трябва да държим сметка на българските управници, че разбиха милиони семейства, че млади хора с по пет чужди езика и добро образование не могат да намерят достоен живот тук.
Че бащите ни от 12 години не са яли домашно приготвен омлет.