Струва ми се, че напоследък фокусът на коледните празници се измести. Днес все повече се обръща внимание на това какъв подарък ще купим на близките и какви подаръци ще получим, отколкото на това как всъщност ще прекараме празниците и с кого.
Много ми е тъжно да си го призная, но от години сме попаднали в комерсиалната капиталистическа примка, която е превърнала един наистина красив и светъл семеен празник, в безмилостна касичка, от която печелят дори годишната си печалба, някои от търговците.
Преди време попаднах на статия, в която се казваше, че всъщност цената на диамантите не е толкова висока, колкото се опитват да ни наложат в момента търговците. Точно обратното – диамантът всъщност не е толкова рядко срещан в природата, а днешната му висока цена е плод на маркетингова стратегия на един бижутериен магазин, където се е казвало, че вашата половинка заслужава да отделите две работни заплати, за годежен пръстен.
Та така и Коледа се превърна в търговски празник, където всяко едно дете иска играчка за подарък, а всеки близък човек трябва да бъде зарадван с жест и подарък, колкото и символичен да е той.
И ето, че един наистина красив празник се превърна в абонамент за магазините. Може би няма нищо лошо да направиш подарък на някого за празника, но това да не се случва по задължение – на всяка цена, просто, защото традицията е такава. Подаръците трябва да се случват от сърце и да се искрени. А Коледа трябва да си остане топла, семейна, усмихната, грижовна, цветна, изпълнена с много положителни емоции.
Ако не се уважаваме и обичаме дали подаръците ще ни зарадват? Вие как мислите?