Зная, че темата за децата е много деликатна и е свързана с редица биологични, емоционални и икономически фактори. Но ако се абстрахираме от всички тях, ми се иска да ви споделя за тренд, на който все по-често попадам. Споделям го в блога, защото за мен е щастие да познавам все повече хора, решили да отгледат три деца.
Първо се възхищавам на подобни взети решения. Осъзнато заявявам, че е истинска смелост в днешните времена да предприемеш подобна стъпка. Въпреки че някак сега светът ми се вижда много по-подготвен за това, или поне положението в България. Професиите, възможността за пътуване и работа в чужбина дават нови перспективи, които променят и народопсихологията ни.
Подхващайки темата за работа в извън страната, то несъмнено вярвам, че изборът дали да имаш трето дете не трябва да поставя други дилемата. Като например дали да заминеш за чужбина, за да го осигуриш материално. Все пак за израстването в добър човек са необходими двама, а подобни вътрешни терзания и липси не бива да се налагат. Освен ако не са крайно належащи.
Тук фактор не бива да е и възрастта. Имам мои приятели, които в началото на двадесетте си имаха деца, а към края на трийсетте се чувстват самотни от порастването им. Точно затова решават да имат и трето отроче. За някои това може би е безразсъдно, но пък какво поддържа младия дух повече от една нова душа в семейството?!
Накрая да не забравя и за непланираните трети деца, които всъщност са второ и трето. За близнаците ви пиша. Не зная дали се дължи на промяната в климата (това е ирония), ама и тази гледка виждам все по-често. На подобни семейства мога да кажа, че са късметлии и окуражително да им кажа, че ще се справят и с това изпитание. А някой ден удовлетвореността ще е много голяма.
Май вече разбрахте моето мнение по темата. А вашето какво е?