Едва ли е нужно да обяснявам на родителите колко опасно пространство може да бъде мрежата не само за децата им, но и за тях самите. Така или иначе профилите в различните сайтове се явяват лично пространство и съвсем основателно възниква въпросът имаме ли право да нарушаваме това кътче на децата си, за да подсигурим безопасността им, доколкото това е възможно, а и за да сме спокойни самите ние. Сигурна съм, че отговорите ще варират от едната крайност до другата. Аз, разбира се, ще изложа личното си мнение по въпроса.
Да, категорично трябва да следим какво се случва с малчуганите ни на тази територия. Не е задължително да го правим тайно и без тяхно знание. Просто може да ги попитаме на какъв принцип подбират приятелите си, спазват ли необходимите правила за сигурност – да не контактуват със съмнителни хора, да не дават личните си данни, телефонните си номера или пък домашен адрес, да не казват информаци, по която евентуалният интернет престъпник би могъл да се ориентира.
Ако имаме някакви съмнения, че не се държат достатъчно надеждно и според съветите, които сме им дали, е добре да проверим дали наистина е така.
Колкото и обидно да изглежда, проверката в името на сигурността и спокойствието на децата ни си струва компромиса. Може да накараме някой свой възрастен познат да поиска приятелство в скайп или фейсбук, да се опита да изкопчи някакви данни, за да видим дали са склонни да бъдат убеждавани и манипулирани.
И накрая – да, може да надникнем и тайно, може даже да го правим най-редовно, ако имаме сериозни основания да се страхуваме. По-добре излишна застраховка, отколкото неприятни и трагични развръзки.