Снощи приятелка сподели във фейсбук, че откраднали смартфона на дъщеря й, която е в шести клас. Играели си със съседчетата в градинката пред блока, пък си оставили чантите с вещите на една уж близка – но оказало се не толкова близка – пейка. Детска му работа. И без да се усетят чантичката й с телефона, който струва поне няколко стотин лева изчезнала. Щях да кажа без следа – ама не съвсем, защото баща на едно от децата – полицай, който се оказал наблизо, веднага претърсил района и намерил чантичката, но без съдържимото. Поплакало детето – час-два. Фейсбук другарите давахме на майката съвети какви мерки да предприеме – общо взето безсмислени, защото в хода на дискусията се оказа, че на мнозина им се е случвало нещо подобно, но с върната от полицията или от граждани вещ никой не можа да се похвали. Чуха се покрай съветите обаче и гласове на критика – не било редно да се купуват толкова скъпи неща в такава ранна възраст. И се позамислих аз после дали наистина е така. Първо, може би въпросът не е зададен много правилно – защото от предмет до предмет има разлика. Да, умните телефони са една неевтина придобивка, но също така и много полезна. Пък и е някак престижно да имаш – така де, повечето малчугани вече имат. На кого баби и дядовци купили за рожден ден, на кого родителите, но имат. Та мнението ми, че точно такъв подарък и точно такава покупка не са безсмислена работа. Така да се каже – дава възможности, колкото и изтъркано да звучи, прозорец към света и към хората си е. И няма нищо лошо в това, ако можем да си позволим, да осигурим подобно устройство на детето си. С необходимите инструкции за безопасно ползване, разбира се. А кражба или загубване – на кого не му се е случвало. За тия неща застраховка няма – даже и за възрастните.