Семейната вечеря е от онези моменти, на които отдаваме голямо значение. Хем семейството има повод се събере заедно, хем да си поприказваме и да се видим. Хубава традиция е да вечеряме заедно, но нека хвърлим по-обстоен поглед към този момент от ежедневието ни. Оказва се, че той съвсем не е толкова маргинален, както сме свикнали да гледаме на него.
„За“ семейната вечеря заставам, когато:
- тя сплотява членовете на едно семейство и заздравява връзката помежду им. Хапването винаги отваря приказката създава благоприятна атмосфера и условия за пълноценно общуване;
- дава добър повод семейството да се събере заедно на масата и всеки да сподели какво го вълнува или тормози в момента;
- това е традиция, която остава във времето и се предава в бъдещето от родителите на собствените им деца;
- общуването лице в лице става все по-рядко срещано за сметка на онлайн комуникацията, така че семейната вечеря е перфектен повод да потренираме комуникационните си умения.
„Против“ семейната вечеря (защото и такава позиция застъпвам понякога), се изказвам, когато:
- само и единствено жената полага усилия да се състои подобно хубаво събитие. Всяка съвременна жена в днешно време ходи на работа и не можете да очаквате от нея, че като се прибере у дома, веднага ще се захване с готвене, ще подреди масата и накрая ще измие чиниите, докато останалите седят и я гледат. Ще стане веднъж, два пъти, три пъти и накрая… хайде, няма да казвам до какво може да се стигне. Въпросът е, че всяка домакиня има нужда от помощ и едва ли ще откаже такава, ако й предложите.
- семейната вечеря е насила… Вероятно разбирате за какво говоря, ако детето ви е тинейджър, съпругът работи на смени или се отплесва в приказки със съседите пред блока, или пък вие искате да се видите с приятелка след работа. Когато всеки има нещо друго, с което да се занимава, не е нужно да ги ангажирате. Оставете ги намира, пък близките ви ще хапнат, когато огладнеят. Утре ще вечеряте заедно, не е фатално.
- от жената се очаква всеки път да има нещо домашно сготвено на масата… е, на мен лично не ми е по силите. Понякога, когато се прибера, ми се иска просто да си полегна, да си почина… и да поръчам готова храна за вкъщи.
Това е от. Интересно ми е вие какво мислите по темата 🙂