Една от най-модерните теми в световен план е тази за опазването на природата. Сякаш от всички страни ежедневно ни напомнят да пестим всичко от водата, до употребата на моторни превозни средства. Но дори и да се вслушаме в тези напомняния, можем ли всъщност да променим насоката на света само с един комплект стъклени сламки за многократна употреба?
Ако се заинтересовате поне малко от темата, бързо ще научите, че обикновеният гражданин има доста малък ефект върху тези промени. Ако едно семейство напълно прекрати употребата на пластмаса и използва само платнени торбички, метални шишета за многократна употреба и дрехи от естествени материи до края на живота си и отгоре на това предаде тези навици на следващите поколения в семейството, пак няма да може да компенсира за милионите пластмасови отпадъци, които например произтичат от една болница. Дори и навсякъде да си носите кутия за храна от вкъщи, почти всички продукти, с които сте си сготвили, са опаковани в найлон. Съществуват алтернативни източници на хартия, които растат в пъти по-бързо от дърветата, които се използват почти универсално, но докато големите корпорации изкарват пари от изсичане, транспортиране и продаване на дървета, нито една от тези алтернативи няма да може да завземе пазара до такава степен.
Лекарствата ни, храната ни, компютрите ни, всички хартиени изделия заедно с всички технологии, които подменяме с нови на 1-2 години, това са неща, без които в днешно време не можем да живеем пълноценен живот, а доколко са придобити по устойчив начин и опаковани и изработени от устойчиви материали не зависи от нас, а от компаниите, които ги произвеждат.
Къде е решението на тези екологични проблеми, пред които потребителите са безсилни?
Все повече и повече държави се захващат с проблема на ниво общество, а тези, които знаят какво правят, започват с корпорациите и производителите. Тази година във Виена се проведе 25-тото юбилейно издание на икономическия форум за Централна и Източна Европа, като на фокус бяха така наречените „зелени“ финанси. Политици, инвеститори, бизнес лидери и финансисти обръщат поглед към еко-инвестициите и към начините, по които страните могат да се насочат към по-устойчива икономика.
България също участваше във форума. Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие, заяви желанието на банката да подкрепи тази тенденция, като планира през следващите няколко години да насочи минимум 15% от кредитния ѝ портфейл към еко иновации и енергоспестяваща икономика. ББР вече има опит във финансирането на проекти от този тип – един от предишните ѝ успехи е Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, която предостави средства за санирането на над 2000 жилищни сгради в страната. Намалената нужда за отопление, освен че облекчи финансово живущите, спестява около 309 хил. тона въглеродни емисии годишно.
Сега банката се заема още по-сериозно с този сектор. Сред новите фокусни точки на ББР Стоян Мавродиев изброи производството на чиста енергия от възобновяеми източници, декарбонизацията, екологичните иновации, зелената общинска инфраструктура и устойчивото земеделие, като възнамерява също да предложи на предприятията в този сектор ресурс за дългосрочен заем и гаранции и инструменти за споделяне на риска от липса на възвръщаемост.
Предстоят нови регулации и закони в Европейския съюз с подчертана екологична насока, към които рано или късно всички държави-членки рано или късно ще трябва да се адаптират. Стоян Мавродиев и ББР ще работят да им предоставят най-подходящите условия да го постигнат. Тази подкрепа на икономическо и законодателно ниво е първата и може би най-важната стъпка в промяната към по-добро, по-зелено бъдеще. От обикновения гражданин се очаква единствено промяна в начина на мислене и припомняне на първите уроци, на които родителите ни се опитват да ни научат в детството ни – да пазим чисто и да не разхищаваме излишно.