Да бъдеш родител е най-красивото и същевременно най-отговорното нещо на света. Появата на дете е повратен момент в живота, който те променя напълно и приоритетите ти се изменят. Започваш да мислиш, да се тревожиш и да обичаш някой друг така, както не си и предполагал, че си способен. Защото по-силна, по-чиста и по-свята връзка от „родител-дете“ няма.
Не е чудно, че всеки родител смята своето дете за най-умното, най-красивото и най-възпитаното. А за малките отрочета, родителите са първите учители, от които черпят знания, опит и получават любов.
Именно ролята на любовта към децата е в основата и на теорията за възпитанието от Антон Макаренко. Той е един от най-значимите педагози, писатели и психолози на всички времена, а неговите разбирания за детското възпитание са актуални и днес. Според него любовта създава чудеса и формира най-големите ценности у човек, а ако искаме да отгледаме щастливи деца, трябва да бъдем щастливи родители.
Въпреки това, съществуват някои златни правила, които не бива да бъдат подминавани. Така например, идеята за пълно равенство в семейството е измамна. Детето има нужда да бъде възпитано от зряла и осъзната личност, за да се изгради като пълноценен човек. Затова и личния пример, който вижда всекидневно, е изключително важен. Правилното възпитание от най-ранна детска възраст е много по-лесно и полезно от превъзпитанието в напреднала възраст.
Децата растат бързо и неусетно, а съдбата на света става и тяхна съдба. Ето защо трябва да бъдат поставени цели на възпитанието – детето да бъде пълноправен и съвестен гражданин, да изпитва емпатия, да мисли за страната си и как да подобри бъдещето.
Разбира се, безоблачно щастие не съществува и всеки родител трябва да разбере, че в живота и в средата на детето ще има негативни влияния. Важно в случая е това да се обясни приятелски и разбираемо на детето и то да бъде насочено в посока изолиране на отрицателните въздействия. Родителите трябва да бъдат готови да помогнат във всеки един момент, но в никакъв случай да не налагат помощта си. Понякога това е трудна задача, но по този начин детето ще се научи да разчита на себе си и да решава проблемите си само. Достатъчно е децата да усещат родителска подкрепа, а което е по-важно – вярата на родителите в тях.
Една от най-често допусканите родителски грешки е детето да бъде отгледано „под похлупак“. Макаренко съветва да надскочим собствените си страхове и граници, за възпитаваме отрочетата си в дух на свобода, доверие и любов.
Няма учебник за това, как да бъдем най-добър родител, то е усещане и призвание. Не можем да научим децата си как да бъдат щастливи, но можем да ги възпитаваме така, че да бъдат доволни от живота.