Оня ден попаднах на една доста интересна статия по проблем, по който съм писала, а пък съм писала доста, защото доста ме интересува. Възпитанието на децата, как да намерим мярата, да не ги тъпчем от малки със стрес и комплекси, да не им създаваме усещане за неизбежен провал и страх от него, а оттам и към живота. Статията се казваше “На какво могат да ни научат пигмеите” и в нея се обясняваше за някои родителски практики в тези запазени традиционни племенни общности, които доста се различават от нашите, но за сметка на това, пък на практика възпитават едни по-щастливи и свободни деца. Няма да преразказвам подробно, само ще споделя две-три неща, които ме впечатлиха. Първото нещо, което важи за всичките тези племена, които са далеч от цивилизацията и по нашите представи са изостанали, е, че те създават спокойно детство за своите деца, като им отделя огромно внимание – децата в племената постоянно биват държани от родителите си, галени, и в същото време им дават пълна свобода на действията, на игра, не ги ограничават в нищо. В тези общества децата не се товарят с очаквания от най-ранна възраст – там ги оставят да изживеят едно спокойно, обгрижено и безоблачно детство. Изискванията към тях порастват, когато самите те пораснат. Обратно на това, което се случва при нас, в така наречените модерни общества – в които децата се товарят са различни отговорности и безбройни задължения от най-ранна възраст, а точно когато изискванията към тях трябва да бъдат най-високи – в така наречената тийнейджърска възраст, – абсолютно ги изпускаме от контрол. Има върху какво да поразсъждаваме, не мислите ли?!