Една колежка ни покани семейно миналия уикенд на вилата си. Купиха я преди няколко години и наистина са направили от местенцето райско кътче. Къщата е стара, каменна, с тикли на покрива – без да променят автентичния й вид, са си я направили удобна и изключително комфортна. А в двора е приказка – плодни дръвчета, лехички с цветя, райграс. Басейн – е, не истински, надуваем, ама пак си е хубаво. Не, няма да говоря за интериор и екстериор – все пак не пиша материал за списание “Наш дом” 🙂
Семейни проблеми ще обсъждам пак, но гостуването даде повода и затова отдадох дължимото и на къщата. 🙂
Та заедно с нас на колежката ни гостуваше и племенницата й, която е студентка в София, с годеника си. Момичето е малко над 20 – много одухотворено, разумно и хубаво. Годеникът – преподавател от университета, малко над 50. В интерес на истината – доста запазен и модерен мъж, изключително интелигентен и умерен, приятен събеседник, хубаво чувство за хумор. С две думи – хиляди неща, за които може да се закачи едно младо момиче.
Откъдето и да го погледнеш – трийсет години разлика. Щях да кажа – две поколения, но всъщност може и да са три. И разликата личи, не знам дали в момента пречи, но съм сигурна, че скоро ще почне да пречи. И личи не във външния вид, от което може би биха се притеснили повечето хора. Личи в манталитета, във вижданията за нещата, в темпото, с което се случват. Във различните степени на виталност личи.
Да, със сигурност това е връзка, от която и двамата имат какво да вземат и какво да дадат. Единият опит, биография , интелект, другият младост.
Но кой каквото и да ми говори – не е за брак тая работа.