Спомням си, когато аз бях млада и трябваше да се справям сама в живота. Сега дъщеря ми пораства и й предстои да се изправя пред трудностите, с които аз се сблъсквах някога.
Все още не е заживяла с мъж, но и това предстои един ден. Ще се сблъска с ежедневните трудности, част от които вече съм се научила как се преодоляват. Затова искам да споделя с нея и с вас това, което знам. Всеки поема по собствен път рано или късно, но се надявам част от казаното по-долу да ви помогне, когато това се случи с вас.
Първо, не е случайно, че мъдрите хора са казали – „Любовта на мъжа минава през стомаха”. Не се сещам за пример, който да опровергае това твърдение. Затова, млади дами, знам че е трудно, но научете се да готвите това-онова. Експериментирайте и може дори да ви стане забавно. А когато накрая Той си оближе и чинията, ще видите, че е й доста приятно.
Разделяйте си задълженията. Разберете се от самото начало, че не всичко трябва да тежи на вашите плешки. И ако Той случайно прояви самоинициатива за нещо, не го поправяйте и не му показвайте как се прави – нека върши нещата по своя си начин. Важното е, че се старае заради вас.
Бъдете търпеливи един с друг. Нали знаете, бързата работа – срам за майстора. Затова не се пришпорвайте взаимно, не се вманиачвайте за дреболии и се радвайте на настоящето. То не продължава повече от един миг.
Оставяйте на другия време и пространство за самия себе си. Нека той си играе компютърните игри и излиза да рита с момчетата. Нека гледа мачове от време на време и пие бира. Няма нищо лошо стига и вие да разполагате с подобни мигове – да си почетете, да изгледате някоя романтична комедия, да отидете на масаж или козметик, да покиснете във ваната и т.н. Всеки от нас, колкото и да обича половинката си, има нужда от уединение понякога.
Това е от мен, дано съм ви била полезна.