Народ без история няма и не е народ. Всеки от нас е чувал поне веднъж този израз. А той е толкова верен, че не знам от къде да започна. На първо място историята е памет. Памет за хора и събития, случили се много преди нашата поява на този свят. Памет за решения – положителни или отрицателни и последиците от тях. Тази памет не е за индивиди (отчасти е). Преди всичко е за прогрес или регрес на един цял народ. За неговите водачи и силата им да убеждават и ръководят. За силата на групата да се опълчи на статуквото и саможертвата на индивида в името на общото бъдеще.
Надявам се, че за всеки ясно, че историята на един народ е винаги изопачена. Но е особено важно да се знае до колко. Изопачена е, защото тя винаги е била средство, чрез което се създава групова идентичност. А да се самоопределяш като част от дадена общност е било цел на всички владетели. Не случайно са е провеждала асимилационна политика чрез налагане на религия, традиции, език и прочие. Колкото повече хора се самоопределят като част от ръководената от теб общност, толкова по-лесно можеш да ги контролираш. А чисто от психологическа гледна точка хората сме социални животни, които със всяка фибра на тялото си се стремим към това да се сдружаваме с други хора. Когато се чувстваме част от дадена група или общност, се възприемаме като пълноценни същества.
И така историята ни учи на няколко основни неща:
- Разказва ни за постиженията и провалите на владетелите ни и обществото, от което сме част сега. На базата на тази информация лесно можем да си направим сметка за кризите, които е претърпяло обществото ни и за начините, по които е успяло да се справи с тях.
- Поуката. Поуката от историческите събитие е нещо изключително важно, което за съжаление много хора пропускат. Общността, държавата, континента, света. Всички тези понятия са жив организъм, изградени от индивиди. Личната идентичност е преходна, но развитието, прогреса и израстването на обществото през поколенията, на базата на уроците, които сме получили от историята, говорят за интелекта на индивидите в едно общество.
Ето защо познаването на историята е важно. Но разглеждането ? извън контекста на промиването на мозъци, а като средство за порастване на едно общество.