Този уикенд с мъжа ми и негов колега с жена му ходихме на боулинг. Аз до сега не бях стъпвала в такава зала и ми беше много странно и неестествено. Първо това с обувките, където от един огромен кош с различни номера трябва да си вземеш чифт и да ги обуеш никак не ми хареса. Стори ми се доста нехигиенично да обувам обувки, които не се знае преди това от колко броя крака са носени. Както и да е убедиха ме да се примиря , но въпреки това ги дезинфекцирах със спрей, който си нося в чантата. Ясно е, че тези обувки са за да се предотврати хлъзгането и падането, но аз не успях да си намеря тридесет и осми номер и трябваше да обуя по-големи. Падна голям смях, бях като малкия мук с тези големи обувки, по скоро влачех краката си, отколкото да ходя. Другите проблеми, които се появиха бяха с топката, която се оказа много тежка, не успях да я вдигна от първия път. След като измислих нов патент как да я вдигам с две ръце започна играта. Ние губехме защото аз общо взето не ставам за тази игра, докато колегата на мъжа ми и жена му бяха доста опитна двойка. Както и да е важното беше да се позабавляваме, а не това накрая кой ще победи. За капак се подхлъзнах и паднах, без да се нараня разбира се, но това допринесе допълнителен смях на като цяло комичната ми игра.