Имам прекрасни спомени от прабаба ми, която имаше страхотни сини очи. Те беше силна жена, а разказите за нея отекват в съзнанието ми все по-силно, като винаги съм я оприличавала Вазовата баба Илийца, която е правила всичко възможно за близките си хора. Та така и моята прабаба в голяма част от живата си е отглеждала сама децата си, докато прадядо ми постоянно е бил на фронта или запас. Сама е отглеждала и стопанството, карала е волска кола, гледала е тютюн и е изкарвала поминъка за семейството си.
Израснала съм с тези разкази на нея, а изключително много се радвам, че имах и възможността да я познавам, въпреки че вече беше в напреднала възраст.
Моята баба, нейната дъщеря, също се откроява с изключително силен характер. Всички я слушаме какво говори, защото е един неспирен източник съвети, които са приложими почни във всеки аспект на нашия живот. Мила, добра и с изключително чувство за хумор, тя не престава да ме учудва с положителния си поглед върху живота и начина, по който се отнася към всичките трудности през които е преминала и най-вече със старостта си и заболяванията, които неминуемо застигат всеки един човек на тази възраст. И въпреки това тя всеки път намира нещо смешно, което да направи иначе сериозното й състояние забавно и комично.
Майка ми, детето на баба ми, също е един от най-силните хора, които познавам. Преминала през редица трудности, усмивката никога не слиза от лицето й само най-близките й хора знаем всъщност колко трудности е имала, а хората сигурно си мислят за нея, че е най-безгрижния човек на света.
Аз съм тяхно дете. На всички тези прекрасни жени. И се моля поне малко да съм наследила силата на характера и вечния оптимистичен син поглед върху живота.