Напоследък този въпрос се обсъжда все по-често. Може би провокирани от западните тенденции и тук жените по една или друга причина искат мъжете им да присъстват на раждането на тяхното дете.
Честно казано не мога да разбера този тип жени, също и мъжете, които по една или друга причина не могат да откажат на жените си. От една страна може би е логично бащата също да е там, когато на бял свят се появява неготовото отроче, но от друга – мъжете не са хормонално обвързани с децата си. Тяхната привързаност идва с течение на времето, а майките обикновено виждат слузестото си отроче и припадат от хубостта му. При мъжете има доза на отвращение.
Да не говорим, че мъжете не са от хората, които умеят да понасят достойно болка, кръв и неприятни гледки. Обикновено им става лошо, чисто физически, а лекарите трябва да се чудят на кого да помагат – на гърчещата се от раздираща болка родилка, или за несъобразилия ентусиаст – нейния съпруг или баща на детето.
Освен това не знам защо една жена би искала мъжът й да я види по този начин – разклечена на магарето в болезнени контракции, потна и изкарваща нещо слузесто, което трудно в началото може да се определи на човек. Магия на раждането може би? Оставете тази работа!
Не веднъж сме чували историите на семейства, които посрещат новия член на семейството си. Първият допир до детето на двамата родители са коренно противоречиви като майките винаги ги описват като прелестни създания, а бащите като малки сбръчкани грозни мишлета.
А тогава отговорът на въпроса дали трябва бащите да присъстват на раждането дали е ясен? Вие как мислите по този въпрос?