Родителите винаги са опора, която помага при израстване на детето. С тяхната морална и финансова подкрепа са винаги до него и го насърчават. Затова, когато малчуганът се превърне във възрастен, той спокойно да може да поеме по своя път. Често обаче се случва това пътуване да отнеме много време, а понякога и пари, които отново трябва да бъдат осигурени не от кой да е, а от родителския панел.
Темата винаги е предизвиквала противоречия в мен и затова и днес я разнищвам в блога. От една страни съм на мнение, че е отговорност на родителите да подпомагат действията на своето отроче. От друга си задавам въпроса как детето ще се научи да не прави грешки, ако някой постоянно го коригира? Има е трета страна, която пък клони към мисълта, че след определена възраст самото дете трябва да помага на родителите си, тоест да е като вид отплата за техните грижи.
Въпреки моите дилеми, знам, че взаимоотношенията в едно семейство не са толкова лесно разграничим. Все пак всяка ситуация е индивидуална за себе си и изисква различен подход. Но опрат ни нещата до финанси имаш само два варианта, ако разбира се, имаш пари – да дадеш или не. Това е от гледна точка на родителя, а от на детето – то може да реши дали да поиска или не. За някои помощта е вид слабост и удар върху егото, а за други е част от ежедневието.
Моето мнение е, че когато все още не си изградил свое семейство, може да се допитваш до родителите си и да им споделиш за финансовите си проблеми. Заедно с това обаче трябва да имаш стратегия за бъдещето, за да ги успокоиш, че мислиш. Но имаш ли вече свое семейство, за което да се грижиш, искането на помощ е знак на слабост. Това трябва да се направи наистина в краен случай, когато си опитал всичко. Вие как мислите?