Нашумя преди седмици случаят с уволненият пловдивски учител. Уволнен, защото си позволил да наруши правилата на елитната хуманитарна гимназия, да увлече учениците си във фриволен танц, защото непростимо скъсил дистанцията с тях и била заличена връзката учител – ученик. Случаят беше толкова нееднозначно интерпретиран, че се наложи като синя каска в гимназията в опит да помири страните да отиде местният омбудсман. И заключението му беше като присъда над цялата образователна система – той посъветва учителя да не се връща, защото отрицателните настроения и негативизмът от страна на колегите му били много силни. И понеже не искам да съм една от многото, които клеймят или пък подкрепят, днес ще разкажа една история от собствения си ученически живот. Когато самата аз бях ученичка, в единайсети клас, се роди вторият ми племенник, в делничен ден. И се събрахме вкъщи с приятелския ми кръг съученици преди училище да го отпразнуваме. Пийнахме, колкото и невъзпитателно да звучи. Някой да не го е правил?! И така, развеселени, отидохме в училище – в час по компютърно обучение, при една млада преподавателка. Като ни видя и вероятно като е знаела какво ни чака, ако ни види в това състояние директорката на гимназията – също толкова праволинейна като тази от хуманитарната гимназия в Пловдив – тя ни изпрати по живо по здраво да си ходим. Били сме толкова зле,че даже не ни пуснаха в киното, което решихме да посетим. Питам, какво щеше да стане, ако младата учителка беше спазила правилата и ни беше наклепала пред директорката – наказания, леки, а може би по-тежки. Вероятно объркани планове. За информация – днес всичките от въпросната провинила се дружинка сме с по едно, че и с по две висши образования и никой не злоупотребява с алкохол J И както обещах, няма да давам оценки, само ще попитам: наистина ли е ценно качество да си праволинеен и безкомпромисен, ако си истински педагог?