Здравейте, приятели. Днес ще поразсъждавам по една тема, която много биха определили като спорна – какво трябва да бъде идеалното семейство. Много биха попитали: а има ли наистина идеални семейства. Идеалът сам по себе си, разбира се, най-често е недостижим. Но пък нищо не ни пречи да го гоним. Та именно в преследването на идеала за семейство ще се опитам да ви помогна днес – през моята гледна точка естествено:) В началото винаги, когато двама души се събират, за да направят семейство, са твърдо убедени, че семейството им ще бъде най-доброто, идеалното, че те няма да направят грешките, които правят другите, и че няма пречка, която заедно няма да преодолеят в името на семейното щастие. Дали наистина се случва така? Да, но много рядко. И обикновено, защото повечето семейства повтарят едни и същи грешки и не следват някои прости правила за семейно щастие. Според мене всяко семейство трябва да се опира на три важни стълба, за да се доближи до категорията, за която говорим днес. На първо място и най важно е семейството да се чувства като едно цяло във всяка една ситуация, даже и в най-дребната и незначителната. Което означава, че ако нещо се случи или не се случи – не трябва да се излъчва заслужил или виновен. И заслугите, и вината в едно семейство винаги се дължат на двамата. Второто много важно нещо е доверието – не може да се градят и поддържат отношения с подозрения и следене, особено в началото. И на трето място – взаимните отстъпки и компромиси. За едно идеално семейство е много важен принципът: аз може и да съм прав на 100% процента, но отстъпвам, защото семейството ми е по-важно от собственото его. Три прости за разбиране правила – но обикновено сложни за реализация. Е, поне може да опитате:)