Колко бързо се променя животът, а? Сякаш вчера бяхме деца, викахме си под терасите, говорехме по стационарни телефони, усуквахме кабелите им около пръстите си и набирахме числата по онзи старомоден въртелив начин, вместо с натискане на копчета или докосване на дисплей.
А сега? Сега си пращаме съобщения през телефоните, пишем си онлайн, получаваме електронни писма, споделяме си какво ли не и не можем да си представим живота ни да протече по друг начин. Не ни се мисли какво би било ежедневие, в което изведнъж достъпът ни до Интернет да секне. Разбира се, всеки от нас има и моменти, в които му се иска да си изключи компютъра, да си спре телефона и да се усамоти на някое самотно място, далеч от цивилизацията. Колко време обаче ще продължи това усамотение? Ден? Може би два? Най-много три… След това, като се наспите хубаво, съберете мислите си и си отпочинете, ще започнете да нервничите. Изведнъж животът без Интернет ще ви се стори скучен, безинтересен и самотен. А представяте ли си какво е да не познавате друго ежедневие освен това, в 
което онлайн съществуването неизменно върви с физическото. Така растат днешните деца – повече онлайн и по-малко офлайн. Какво ли би било за тях изведнъж да заживеят в свят без Интернет достъп… Страх ме е да си помисля.
Дори по-възрастните хора, които до скоро не са познавали силата на Интернет вече са склонни да се пристрастяват. Веднъж научиш ли безмерните онлайн тайни, става по-трудно да придобиеш умението да им устояваш. Пристрастяваш се…
Животът без Интернет съществува все още в някои по-закътани селца, където населението е предимно застаряващо, но това само доказва, че подобен начин на съществуване е на изчезване, каквито са и хората извън Интернет обществото.