Всяко семейство с деца си е задавало по различни поводи и житейски ситуации въпроса, до каква степен трябва да угажда на материалните претенции на наследниците си и колко големи лишения трябва да си налагат родителите, за да им осигурят един безпроблемен и осигурен живот. Отговорите, разбира се, ще се блъскат от крайност в крайност, защото всяко семейство има различни приоритети. Нормално – родителите също са били част от друга клетка на обществото и моделът, наложен в родния им дом, няма как да не окаже влияние върху възгледите им за възпитание. Преди обаче да изложа мнението си, ми се иска да тръгна от конкретна случка от живота, защото, когато изходната точка е автентична, изводите като че ли са по-достоверни.
Моя много добра колежка. Вманиачена на тема осемгодишното й момиченце да изглежда перфекно. Детето наистина е красиво като ангелче – още повече с невероятно красивите дрешки, които тя буквално ежедневно му поръчва от различни интернет магазини за детско облекло. Като казвам почти всеки ден – не преувеличавам. Красиви и скъпи дрехи, които умаляват за месеци. Самата тя ходи с една и съща, доста амортизирана грейка, от десетина години и като цяло е с доста беден, демодиран и овехтял гардероб. Опитвала съм се няколко пъти – неуспешно – да й намекна, че трябва да намери баланса, защото освен всичко останало, подобно разпределение на финансовия ресурс в семейството крие сериозни рискове за разглезване.
Е, животът обаче не намеква, а направо зашлевява истината в лицето.
На празненството за първия учебен ден детето още вкъщи й казало, че се срамува от начина, по който е облечена. Няма майка, която иска да чуе подобни думи. Но ако трябва да бъдем справедливи, в случая са заслужени.
Та към изводите. Без значение за какви потребности или прищевки на детето ни става въпрос, винаги трябва да търсим и да намираме баланса. Защото детето е щастливо, когато не е очевадно, че родителите му плащат висока цена за неговата задоволеност.