Не е новина за мен, че насилието на деца от собствените им родители е доста често срещано явление и в света, и у нас. Но въпреки това много се учудих на една информация в нета, ставаше въпрос за някакво национално проучване и 68 % от анкетираните българи одобряват леки според тях форми на домашно насилие като удряне на шамар, дърпане на ухо, пляскане по различни части на тялото и т. н. Че много родители си го позволяват, знам, защото много често съм виждала то улиците изнервени майки, които викат грозно по децата си, обиждат ги, плашат ги, дърпат ги за ръцете, зашлевяват ги и т. н. Тъй като още със съпруга ми не сме родители, пък и като човек съм така сложена, че се опитвам да се поставя на мястото на всеки, преди да започна да критикувам, допускам, че отглеждането на едно дете е сложна и доста изнервяща понякога работа. Така че съм склонна да оправдая такива изпускания на нервите, но само когато са инцидентни, макар че не мисля, че каквото и да е направило едно дете, заслужава такова безконтролно поведение. Истински учудена обаче оставам от факта, че такъв голям процент от българите – в спокойно състояние, без да са под влиянието на афект – приемат като нормална проявата на такова, макар и леко според тях, насилие срещу децата си. Смятам, че и ударените шамари, и нервните словесни изблици, особено когато са направен на публично място, оставя дълбоки следи и поражения върху психиката на децата, които по-късно избиват в неочаквана посока.