Навиците от 90-те, които ми липсват днес

Съвременното развитие на технологиите и постоянното внедряване на всякакви иновации в ежедневието ни неизменно носи ползи. Не твърдя, че не е така. И на мен ми харесва да имам постоянен достъп до Интернет през телефона си, удобни са всички възможности, които ни предлагат смартфоните. Много и различни кухненски уреди също намират все по-широко приложение в ежедневната ни дейност. Мога да изброявам разни предимства на съвремието надълго и нашироко, но днес се чувствам някак си носталгично и затова ще ви върна 20-30 години назад. Спомняте ли си онези дребни навици, които притежавахме тогава и за които въобще или много рядко се сещаме днес. Ето някои от тях…

Някога, когато никой от нас не носеше телефон в задния си джоб, си уговаряхме срещи от предния или по-предния ден за днешния и закъснявахме за тях без да си звъним. Беше съвсем нормално да чакаш по 5-10-15 мин., за да дойде твоят приятел или познат на уреченото място в конкретния час.

Когато телефонът у дома звъннеше, някой винаги тичаше към коридора, за да вдигне слушалката, след което се провикваше и казваше кого търсят. За да говориш по телефона, беше длъжен ти да отидеш при него, а не той да е винаги с теб.

Дебнехме любимите предавания по телевизията и се събирахме цялото семейство, за да ги гледаме. Сега имаме възможност да връщаме предаванията назад и съм съгласна, че това е удобно. Много често обаче филмите и сериалите, които се излъчват, се повтарят и вече сме ги гледали. Затова прибягваме до компютъра, от който е лесно да си свалиш точно това, което ти се гледа в момента, но е много по-трудно да седнем да гледаме нещо заедно.

Децата излизаха повече навън, играеха си, викаха си един на друг под терасите или просто звъняха на вратата и те поглеждаха умолително с думите „Еди-кой-си може ли да слезе да си играе с нас?“

Много други неща също са се променили оттогава насам, но тези са, които ми липсват най-много. А на вас?

Nevi-Ivan

See Full Bio