Едва ли ще сбъркам, ако изкажа следното твърдение: Родител не се става за един ден, става се с години.
Знаем, че децата са допълващото звено на едно семейство. Те го скрепяват, допълват и го правят едно цяло. Не че не можете да имате стабилни отношения с половинката си и без малчугани около вас, но, ако някой ден се сдобиете с такива, хубаво е да запомните следното. Това, че точно в определен ден по някакво стечение на съдбата ви се е родило дете, не ви прави родител незабавно.
Ще дам за пример едни приятели, на които наскоро им се роди дете. Те, образно казано, се учат в движение какво, кога и как да правят. Никой от тях не беше сменял пелени до сега, но ето – научиха се. Никой от тях не знаеше и какво е да се будиш нощем през 2-3 часа, но постепенно свикват и с този режим на „спане“.
Не знам дали има човек, който да е подготвен за семейния живот. Едва ли има някой, който още при първия плач на детето да знае дали то е гладно, изморено е, било го нещо или му се спи. Няма човек, който да е подготвена за проблемите, които създават тинейджърите или да знае как да реагира правилно, ако се окаже, че детето му има съвсем различна представа и виждания за живота.
Това, които се опитвам да кажа, абстрахирайки се вече от своите познати, е, че да си родител е нещо, което се учи цял живот. И няма учебник, от който да разбереш за „правилата“. Най-осезаемата тенденция, която можем да очертаем, е, че всеки от нас се стреми да не повтаря грешките на своите родители, но неминуемо допуска свои… които след това неговите деца не искат да правят в бъдеще.
Това е, което исках да кажа. Но нека завърша със следната мисъл: Доверявайте се на инстинктите си, те рядко ще ви излъжат.