Когато станете част от собственото ви семейство и оглавите домакинство, започвате да осъзнавате неща, за които вероятно не сте се замисляли преди това. Като например казусът с личното пространство.
Все пак да сте женен за някого, означава да споделяте с него, да спите в една стая, да се храните заедно (поне от време на време), да излизате, да се забавлявате заедно и т.н. Единият от вас все повече става част от живот на другия и точно в този момент е нужно да си кажете СТОП и да се замислите. Достатъчно лично пространство ли имам, а човекът до мен?
Това не означава да скитате сами по улиците и да се дистанцирате. Напротив, става дума за по-малки, но важни неща. Например да уважавате вещите на другия и да не ги местите произволно от едно място на друго или да ги използвате без поне да сте попитали. На мен например ми става страшно неприятно да ми използват компютъра без да знам. Не че имам какво да крия или се притеснявам, че ще ми влязат в пощата с лоши цели, просто ми става неприятно. Все пак компютрите ни все повече се превръщат в наши мобилни вселени и на мен не ми харесва някой да нахлува в моята без разрешение.
Какво още? Да, мисля, че дори когато сте семейство е хубаво всеки от вас да си има собствени приятели и познати. Не пречи да са общи, разбира се, но не е хубаво да имате само общи приятели. Всеки от вас е личност със собствена индивидуалност и не е здравословно да взимате прекомерно от индивидуалността на другия.
Понякога е трудно да усетите кога твърде много навлизате на територията на другия, но, ако веднъж се научите кога прекрачвате границата, ще ви е то полза. Отношенията ви ще се подобрят и човекът отсреща ще ви е по-благодарен. Наистина е така.