Миналата събота с приятелка, с която от месеци не се бяхме виждали поради натоварените ни графици, се организирахме най-после да го направим. Идеята, поне моята, беше да си побъбрим някъде на пица по женски. Само че решили с мъжа, с когото живее и от когото има четиригодишен син, да излезем всички извън града – те бяха и едни жестоки жеги. Прекрасна идея. Е, женският разговор пред свидетели от другия пол не се получава, но пък планинската прохлада в юлските жеги е добър аргумент за пропуснатите “ползи”. Той караше колата и явно го правеше със скорост по-висока от необходимата – не съм много веща по отношение на превозните средства и бързината, с която е редно да се движат, – но тя на няколко пъти му направи нервни забележки да не прекалява. С изнесен глас, очевидно притеснена – все пак детето също беше в колата, – но без обидни квалификации. Той обаче като всеки изнервен шофьор – а те май всички са такива – й отвърна с доста иронични и обидни квалификации пред детето. Иначе си прекарахме страхотно, но после се замислих – редно ли е да обиждаме или да иронизираме грозно партньора си пред децата, дори и да не е прав или да мислим, че си го е заслужил.
Мене ако питате, то не е правилно по принцип. Но пък пред малчуганите си е напълно недопустимо. Първо, защото така рушим изключително необходимите за възпитанието респект и уважение, които те трябва да изпитват към всеки един от родителите си. И второ, защото децата попиват моделите на поведение, смятат ги за достойни за подражание и единствено правилни – ако са момчета, какъвто беше случаят, – това на бащата и след това ги пренасят едно към едно в собствените си отношения.