Тия дни покрай новогодишните празници бяхме на гости в наше приятелско семейство. И както си е редно, Дядо Коледа, в наше лице, донесе на третокласничката в семейството торбички с подаръци. И като всяко дете, което получава подарък от Дядо Коледа, и Магда, така се казва момиченчето, реши да покаже, че не са незаслужени. И си донесе ученическия бележник. Петици, шестици – преобладаващо – и една тройка, по човек и природа. Не ми е много ясно какво точно се изучава по този предмет, но ми се струва, че е нещо като някогашната биология. Позаинтересувах се аз каква е историята на тази самотна тройка. Задали им въпрос какво се случва, когато замърсяваме реките. И са очаквали децата да напишат всички онези тривиални неща, за които се сеща всеки възрастен – че унищожаваме живота в тях, че умират рибите и т. н. Магда обаче отговорила, че реките плачат, когато ги замърсяваме. То е ясно, че българската образователна система не оценява образното мислене, още повече в часовете по човек и природа. Лошото е, че с въпросната тройка кара и родителите, които пък на всяка цена искат да имат дете пълен отличник, да подрязват крилата на образното му мислене и да го поощряват да учи наизуст неща, които някой друг е написал. Не знам дали съм права, но си мисля, че с интернет и гугъл вече всеки може да разбере за минута-две какво се случва с реките, когато ги замърсяваме. Но няма откъде да научиш, че реките могат и да плачат.