Наскоро в разговор моя приятелка ми сподели, че брат й много искал да стане готвач и настоявал да се запише в професионално училище за готвачи, но майка им дума не давала да се издума. Не искала готвач и настоявала да кандидатства в езикова гимназия, след което да завърши висше образование. Дадох си сметка как повечето родители в стремежа си да осигурят щастливо бъдеще за децата си, но според своите собствени представи за това, а не според представите и желанията на децата си, всъщност ги объркват за цял живот. Наскоро излезе една статистика, че много голям процент от хората, завършили висше образование, реално работят на позиции, които са за хора със средно образование. Аз си имам собствена теория за висшето образование. Смятам, че на човек, който е минал през университет, винаги му личи – и уличен метач да стане, пак ще мете по-качествено и организирано от човек без образование. Тази теория обаче не важи за случаите, когато едно дете има много ясна представа каква професия го влече и му се отдава и какво иска да прави с живота си. Тогава наистина няма никакъв смисъл да търка без желание студентската скамейка пет години, като през това време може да усвои в детайли един занаят. И си мисля, че мъдрият родител, когато насочва професионално детето си, преди всичко да вземе предвид неговите реални възможности и заложби, неговите желания и много внимателно и деликатно да го насочи в правилната посока, ако се налага. Защото и най-престижната професия не струва пукнат грош, ако е свръх силите ни или не ни е по сърце.