Много родители в последните години, може би с най-добри намерения да направят чедата си устойчиви и конкурентни в условията на пазарна икономика и доста ожесточена борба при житейската и професионалната реализация, пресират децата си ежедневно с непосилни задачи и задължения и често не им оставят миг свободно време, в което те да си се занимават с приятни за тях занимания, простичко казано, да си изживеят детството така, както нашето поколение си го прекара – на воля, в игри до късно на улицата, в интересни разговори и закачки на пейките пред блоковете, в чоплене на слънчогледови семки. Често родителите прилагат този строг режим и дисциплина включително и във ваканционните дни и месеци. Мисля, че това е възможно най-недобрият начин да се отнасяме към синовете и дъщерите си и че не само не им правим услуга, но ги и лишаваме от изживявания, емоции и контакти, които никога няма да могат да бъдат компенсирани на един по-късен етап. Да, може би детето ви ще знае идеално английски, френски, немски, испански или някой екзотичен език, сигурно ще се научи да решава сложни интегрални уравнения, защо пък да не стане виртуозен цигулар или пианист – да, в това няма нищо лошо. Но редно ли е едното да е за сметка на другото. Може ли цената на успеха в живота да е ограбено и неслучило се детство. Не мисля. И понеже идват празнични и ваканционни дни, пък и 1 юни – един съвет към майките и бащите: отхлабете примката на дисциплината и намерете мярката. Осигурете една пълноценна и щастлива почивка на хлапетата си. Защото език може да се научи и на 30 години, но детство се изживява веднъж.