Ей така – случайно – ми попадна преди дни информация за това, че 15 май е Международен ден на семейството. По същото време гледах и едно коментарно предаване, свързано с отминалите избори, в което участваше психиатърът Николай Михайлов, който от доста време се изказва доста смислено по различни обществени и политически проблеми, затова винаги, когато анонсират, че ще участва някъде, проследявам изявата му. Та по време на участието му пуснаха и един репортаж, в който езиковеди от Софийския университет обясняваха колко е слаба граматиката на политиците, или с две думи – колко са неграмотни в изказа си. След репортажа д-р Михайлов коментира и каза, че всъщност неграмотността на българските общественици е малкият проблем, големият проблем – каза той – е липсата на базов морал. Страшно прозвуча, още по-страшно е, че от всичко, което виждаме като поведение, си е абсолютна истина. Сигурно вече се чудите как стигнах от международния ден през правоговора чак до моралните ценности и има ли връзка между всичките тези неща. Да. И двете се вземат от семейството – ако ти ги даде. Успешният езиков модел се усвоява в много ранна детска възраст, обикновено децата копират лексиката и начина, по който строят изреченията си, директно от родителите си или пък от книгите, които са ги поощрили да прочетат. Основите на морала – също. Няма образователна или каквато и да е институция, която може да запълни пробойните в езиковата или морална база, които са се получили в семейството. И е добре като родители да осъзнаваме тази отговорност – в степен, че даже ние по някакви причини да имаме недостатъчност в тия две посоки, да се опитаме да я компенсираме при възпитанието на децата си. 15 май като че ли е достатъчно добър повод да помислим върху това.