Здравословна храна?! Такова понятие според мен не съществува. И докато жена ми, която все се старае да поднася „здравословни“ гозби не ми е натрила сол на главата, ще побързам да се аргументирам: Какво значи здравословна, при положение, че в България няма храна, която да се отглежда в абсолютно чиста среда. Всичко се произвежда за масовия потребител като приоритет е да става бързо и в огромни количества. Качеството е най-отделечената цел на производителите. 
Като се замислиш можем да говорим единствено за по-малко вредна храна. Например, ако отглеждаме зеленчуците и животните на село, където почвата и въздуха не са толкова замърсени, растенията не се торят много и животните не се хранят с химични вещества за по-бързо покачване на масата, може би такава храна ще е доста по-вкусна и по-витаминозна. Млякото ще е мляко, а не нискомаслената разредена напитка, с която ни залъгват, кашкавалът ще е твърд и наситено жълт, а не мазната пихтия, която ни пробутват от витрините на магазина. Ако сам си смелиш жито за брашно, сам си омесиш и изпечеш хляб, тогава със сигурност ще имаш нещо с далеч по-добро качество от приготвеното на поточна линия. (Не случайно толкова хора започнаха да си купуват вече мини фурни за хлаб.) А за месото какво да кажа – домашно гледаното е къде-къде по-добро от купешкото, инжектирано с какво ли не, ей така.. за обем и добър изглед. Случвало ми се е неведнъж да купувам пилешки бутчета, от които накрая остава само кост и солена вода. Гняс!
Лошото е, че независимо изброеното, на което днес му се вика „органична храна“, никога не можем да бъдем сигурни, че се слагаме на трапезата и че храним семействата си с напълно здравословни продукти.