Когато си влюбен всичко ти изглежда страхотно, когато си с любимия човек. Когато заживеете заедно е вълнуващо. Когато се ожените – смятате, че летите в облаците. Първото дете носи неземна радост. И така година след година, година след година. Постепенно опознавате до болка човека, с когото споделяте едно жилище, една трапеза, едно легло. Понякога любовта се превръща просто в привързаност и приятелство и тръпката изчезва някъде, неизвестно къде. Знаете, че не можете да живеете без другия, но просто не го желаете както в първите години. Свикнали сте с него, знаете, че няма да си тръгне и донякъде приемате връзката ви за даденост.
Но всичко това се променя, когато пред вас застане дългата служебна командировка или партньорът ви като цяло ще трябва за известно време да поработи в друг град или държава.
Вижданията стават по-редки, усещате празнота в дома си. Както сте свикнали да споделяте всичко, сега го/я няма за вечеря да ви изслуша, не е до вас да ви пази от кошмари. Усещате липсата му/й и когато след едномесечна раздяла застане на прага на дома ви, разтърсваща тръпка преминава през тялото ви и осъзнавате, че се чувствате като тинейджъри.
Именно кратките или по-дългите раздели укрепват връзките. Те връщат емоцията, чувството на загуба, което е чудесен афродизиак, когато сте в по-напреднала възраст. В такива моменти разбирате, че обичате с цялото сърце и душа.
След разделите винаги се разбирате по-добре, карате се по-малко, по-сплотени и по-склонни да пренебрегвате досадните навици на половинката ви, като това да се изтегне на дивана пред мача и да ви остави всички домакински задължения (мъж) или да върви все след вас с парцала и да ви прави забележки къде си слагате чорапите или събувате обувките (жена).