Всеки от нас пази някакъв вкусен спомен от детството си. За някои това може да е току що приготвена попара с домашно прясно мляко. За друг може да е вкусът на бабините палачинки, омлет, сармички, козунаци, тутманици и какво ли още не. А спомняте ли си домашната лютеница и кьопоолу, които приготвяхте на село всяка година? Случвало ли ви се е като малки да се приберете вкъщи с
амо за да си намажете комат хляб с лютеница от буркана и да намачкате отгоре малко сирене? Вероятно, всичко сме го правили… А онази прословута циганска баница, спомняте ли си я? А качвали ли сте се на пролет на черешовото или друго дърво, за да си берете вкусни плодчета и веднага да ги похапвате?
Толкова много вкусове има, които ни връщат в детството или ни напомнят за отминалите години… Понякога се чудя кой от тях е с най-автентичният вкус от миналото? Дали са компотите през зимата, сърмите около Коледа, печеното агне на Гергьовден, домашната баница за закуска или нещо друго? Може би отговорът е строго индивидуален за всеки един от нас в зависимост от това как е живял и какви са спомените му. Представете си с какво ли един днешен студент ще запомни годините, прекарани в Студентски град. Може би ще са ястията от Столовете за хранене, готовата витрина на „Фантастико“ или дюнерите и пиците, които всички ние сме пробвали поне веднъж. В моите очи това не е много приятна и апетитна храна, но най-малкото, хранейки се с нея, се научаваш да цениш домашната. Научаваш се кои са онези детски вкусови, към които се връщаш от време на време с носталгия и доза съжаление. За мен това винаги ще е катъкът, който моята баба някога приготвяше…