Днес ще започна с една притча, защото, колкото и да не ни се иска да го признаем, винаги някой е казал нещата, които искаме да споделим, преди нас, при това като че ли го е направил и по-добре от нас. L
Историята е следната: В едно семейство постоянно се сърдели, карали, че даже и ругаели и един ден, не издържайки вече на всичко това, жената накарала мъжа си да отиде при съседите, за да види как живеят и защо при тях винаги е тихо, спокойно и мирно. Така и направил мъжът – отишъл, постоял, поогледал се. Когато се върнал й казал: У нас, каквото и да се случва, каквото и да си кажем, в края на краищата никой не е виновен. При тях е обратното – всички се чувстват виновни, защото мълчат и всеки таи болката и поема вината върху себе си.
И тук вече изпадам във възможно най-неблагодарната позиция – да обяснявам трупаната с години народна мъдрост. Или по-точно казано – да ви обясня защо скандалите по-скоро са полезни в живота на една двойка. Ами то е нещо като със земетресенията – знаете, че когато Земята освобождава по-начесто стаената си енергия, обикновено сътресенията са много леки и неопасни. Когато обаче се случва рядко – е, тогава сеизмичните скали показват опасни отклонения. Нищо по-различно не се случва и при хората. Стаяването на емоции, впечатления, мнения, недоволства, критики към човека до теб в никакъв случай не води до освобождаване от тях. Напротив – става едно опасно сгъстяване – на гняв, на вини. Което често избухва във възможно най-неподходящия момент, по възможно най-грубия и обиден за другия начин, в повечето случаи фатално за връзката. Затова споделяйте, казвайте си какво ви мъчи, от какво сте недоволни, когато му е времето – защото от думите никой не е избягал, въпросът е да не ви застигнат, когато вече са изгубили смисъла си. 🙂