Не съм се интересувала от нивото на престъпност у нас. Мога само да предполагам какви са нещата на този фронт, съдейки по новините и това, което чувам от приятели. Картинката не изглежда да е розова, а човешката изобретателност в извършването на криминални деяния сякаш еволюира. Изчезват седалки от стадиони, пари от банкови сметки, та и цели банкомати… Чудна работа.
Ако можехме да насочим цялата тази изобретателност към нещо, което не е в разрез със закона, щяхме да стигнем далеч и то не само като отделни индивиди, а и като общество. Дали тежкият живот ни кара да кривнем от правия път, или просто така ни идва отвътре? Иска ми се да вярвам, че е първото, защото то може да се промени и предотврати по някакъв начин.
И така като си говорим за престъпления най-непринудено, се сещам как ние донякъде сме допринесли за тяхното намаляване. Не сме от хората, които си казват, че на тях това няма да им се случи. Предпочитаме да се презастраховаме. Отдавна сме се обърнали към охранителна фирма и то такава с дългогодишен опит, защото искаме да сме сигурни, че там си знаят работата. Нашият дом е нашата крепост, която от две години е под зоркото око на Боду СОД и за това време е останала неприкосновена. Стикерът с логото фирмата на входната ми врата сам по себе плаши крадците – може би и те са чували за бързата реакция на патрулиращите коли. Докато проучвахме фирмата ни направи впечатление, че е охранявала и концерти на западни знаменитости. Брей, си казахме тогава. Предоставиха ни и възможността да ползваме безплатен трезор.
В заключение ще добавя само едно – винаги мислете в перспектива, защото така ще бъдете една крачка напред.