Отглеждането на деца винаги е предизвикателство. Няма значение колко опит имаш, защото всяко следващо бебе е от по-нов поколение, което има своите специфики и особености на характера. А за да си в крак с времето, е необходимо не само да следиш за поведението на детето, но и да четеш съвременна литература в тази сфера.
Така наскоро от моя позната разбрах за ново явление, наречено бебешки пубертет. Първоначално ми се стори, че двете думи са самоизключващи се и че подобно нещо не може да съществува. Но след нейното обяснение, вече нещата ми се изясниха. Споделям го и с вас, за да ви служи като отправна точка за размисъл и рисърч.
Бебешкият пубертет се проявява, когато малчуганът е на около година и половина. Точно в този период той вече може да ходи сам, започва да говори, да контактува и да се разбира със заобикалящите го други големи хора. Тогава детето е любопитно и иска да се запознае със всичко около него. Но придобило самоувереността, че вече може да се оправя само, то прибягва смело напред, без да е изградило усета си за самосъхранение. В подобни моменти се зараждат и караниците от страна на родителите, които искат да ограничат действията. Детето се инати, пищи и не може да се успокои.
Именно това в това се изразява самият пубертет – разкриването на част от себе си и света. Но за съжаление, тази информация не е достатъчна и изисква контрол. Как да се справите, за да не се стига до неприятни и изнервящи сцени? Много е просто – не ограничавайте, а само измествайте фокуса. Така например, ако детето постоянно иска да отваря хладилника, то не му се карайте. Насочете вниманието му към това да отваря шкафа си за играчки или да се научи само да си отваря вратата.