Миналата седмица се събрахме във връзка с една годишнина с роднини от другия край на България. Отдавна не се бяхме виждали – сигурно едно десетина години. Естествено поразговорихме се кой какво. И една моя братовчедка, с която имаме доста сериозна разлика в годините – знаете как е един избързал да се ожени, друг пък закъснял много и така понякога се получават разлики от цяло едно поколение, че и повече. Та сподели тя, че преди месец някъде се пенсионирала. Успели да си купят със съпруга си една малка гарсониерка, пък големия апартамент го оставили на сина си. Направили й ремонт, но с малко тъга в гласа каза: за нови мебели не останаха пари, а оттук нататък с тези малки пенсии съвсем няма да има възможност.
Излизайки от чисто битовия и материален проблем и влизайки в темата на блога ми, после се замислих върху това какво значение имат за семейното щастие ей такива подробности като това колко стари са ни мебелите, дали котлоните са ни керамични, или печката ни е последна дума на техниката.
Да ви кажа честно – никакво. Най-хубавите си спомени пазя от кирпичената селска къща на баба и дядо, най-хубавите баници са били изпечени на ръждясалата им черна печка, най-вкусните катми съм яла пак там от един омазан и напластен със сажди сач, който целогодишно стоеше на двора и не си спомням дали някога се миеше.
Та такива работи предновогодишно.
Много по-важно от това, дали сте напазарували от мебелния магазин, е по празниците да имате топлина, близки хора и приятели около елхата. Сигурна съм, че в много скромни къщи с очукани от годините мебели ще има повече любов и щастие от някои стерилни палати, които не познават миризмата на домашно приготвена храна.
Топли празници – без значение къде сте!